5 стъпки към емоционалното прегаряне на майката

"Перманентната умора на майката е свързана с непрекъсната нужда да се вземат решения. Няма нищо особено и сложно в това, детето да се преобуе или да се нахрани с каша. Изтощава именно вземането на решения – това е най-енергоемката дейност.
Нужно е някой да вземе на плещите си част от тази отговорност – решенията, които се отнасят до детето“, това съветва известната руска психоложка Людмила Петрановска.

Не отдавна синдромът на емоционално прегаряне официално бе признат за болест от Световната здравна организация и бе включен в Международната класификация на болестите. Става дума за професионалния burnout. Той обаче не засяга само професионалната сфера. Разпростира се много по-широко. 
И, за да се разпознае емоционалното прегаряне на майката, е достатъчно човек да има обща информация за това състояние. А след това и да потърси път за справяне с него.

Лекарството е в самите нас и в хората около нас,

които ни подкрепят и, на които може да разчитаме, обяснява психоложката.
Съвременните майки са много по-уязвими от емоционално прегаряне в сравнение със своите родители или баби, например. И на тях не им е било лесно да отгледат децата си: да перат пелени, да ги гладят, да варят каша, да стържат плодове и изцеждат сок през марля, да се оправят с дефицит на храни и стоки за деца ...
И все пак не е било толкова трудно отколкото днес. Защото са имали точни ориентири, традиции във възпитанието, съвети от авторитетни по-възрастни приятели и роднини, майки и баби.
И накрая: те са имали една единна схема на възпитание: как да хранят, как да къпят, за какво да наказват децата, кога да ги дадат на ясли, градина ...
Какво се случва днес с жената, която става майка?
Животът ѝ коренно се променя. Тя губи своите социални контакти, престава да носи маратонки, тесни панталон, не ходи на работа, не се среща с приятелки, не може да прекарва времето си така, както на нея ѝ се иска.
На практика се оказва

затворена в апартамента с новороденото си отрече

„Днес градските майки са много по-изолирани от когато и да е боло в историята на човешкото общество. Ние сме социални същества, свикнали сме да обменяме информация, да споделяме емоции, да търсим подкрепа от приятелите.
Майката на малкото дете, изпитва дефицит от тези отношения. Може да намери спасение единствено при приятели и съседи. Ако две майки се обединят, могат да се отпуснат, заедно да идат на фризьор, за да поговорят. Ако те не са две, а 5, възможностите са още по-големи“, обяснява Петрановка.

Говорим предимно за майката, защото по правило грижата за децата пода на нейните плещи. От емоционално изтощение обаче страдат и много бащи – например в ситуации, когато таткото остане единствен родител или ако при определени обстоятелства, когато му се налага да прекарва повече време с детето, без да може да прави пауза и да се занимава с други дела.

Снимка: Guliver / iStock

Защо емоционалното прегаряне е така изтощително

Самота. Тя стои цял ден сама вкъщи и целият ѝ живот се върти около детето. Разнообразие са новините по интернет и социалните мрежи, ако ѝ провърви.

Изолация. Някъде наоколо животът върви, хората работят, учат, постигат определени цели, а животът на майката – най-често се свежда до разходки в парка, до поликлиниката и магазина с количката.

Без социални контакти. С предишните приятели общуването някак куца – те имат свой живот, не им се слуша за памперси, биберони.

Принудително нарушаване на личните граници. За младата майка, 6 месеца след като е родила, ходенето до магазина за хляб, когато е оставила детето на грижите на друг, е истинска почивка. Тя с нетърпение чака мъжът ѝ да се прибере или майка ѝ да дойде, за да се заключи в банята и да остане поне за малко сама със себе си!

Липса на точни ориентири и алгоритъм за действие. Постоянно възникват въпроси, на които младата майка трудно намира отговор. Педиатърът говори едно, приятелките я съветват друго, в социалните мрежи – чете съвсем различни съвети. Как да постъпи? Кого да слуша? Почти всичко трябва да открие сама.

Нуждата постоянно да взема решения. Сега тя отговаря не само за себе си, но и за детето. И всеки избор, който прави, се отразява на здравето или въобще на живата му. Това е може би най-тежкото изпитание за нея, в което любящият партньор трябва да се включи. За да я разтовари поне малко.

Людмила Петрановска, адаптация Мона Василева